Витаминна бомба и хранителни вещества

Кълновете са богати на най-цените за здравето вещества. Съдържат витамини A,B,C, E и H, голямо количество калций, желязо, сяра, магнезий, калий, както и биотин, цинк, селен и микроелементи – литий или хром. По време на поникване, натрупаните в семената хранителни вещества под влиянието на влагата, температурата и ензимите, се превръщат в лесно усвоими от организма съединения. Затова е добре да обогатите своята диета с този ценен елемент за здравословен начин на живот.

Отглеждайте здраве

Ако често консумирате кълнове, е добре да ги отглеждате вкъщи. Кълновите плантации могат да се разположат в специален многоетажен съд, който може да закупите в магазините за здравословна храна. За отглеждането на по-малко количество е достатъчна обикновена чиния или буркан, покрит с влажна марля. Изплакваме семената, накисваме ги в хладка, преварена вода - в зависимост от размера, от 3 до 6 часа. След това ги отцеждаме, изсипваме ги в съда и напръскваме с вода, а след това изплакваме два пъти дневно. Семената от кресон, репички, люцерна и лен не се нуждаят от накисване – достатъчно е да ги изсипете върху табла, облицована с влажен лигнин и да ги пръскате с вода, когато повърхността започне да изсъхва. В зависимост от температурата, светлината и вида семена, зародишите могат да бъдат събрани след 2 – 7 дни.

Яжте ги всеки ден

За да почувствате позитивното влияние на кълновете, трябва да ги консумирате ежедневно, най- добре сурови, тъй като тогава не губят своите хранителни вещества. Могат да се използват като добавка в салатата, с паста от извара и риба, да поръсите сандвичите или картофите. Преди консумация, кълновете трябва да се изплакнат. Могат да се добавят към всички ястия, според вашия вкус – възможностите са много.

Най – често отглежданите кълнове:

• Кълновете от репички имат пикантен вкус. Могат да заменят пресния лук, добре се съчетават с яйчените ястия, сметановите и майонезените сосове. Благодарение на голямото количество витамин С, те подсилват имунната система на организма. Кълновете от репички съдържат много сяра, затова влияят положително на кожата, косата и ноктите.
• Кълновете от слънчоглед са с лек орехов вкус и са идеални като добавка към салати или сандвичи. Съдържат много цинк и желязо. Вегетарианците и хората с недостиг на тези микроелементи трябва да ги включат към диетата си.
• Кълновете от соя са с деликатен вкус, леко хрупкави, идеални са за топли ястия, особено за китайски ястия, приготвени в уок. Невероятен източник на желязо, витамини C и B₁. Редовната консумация на кълнове от соя заздравява нервите, дава енергия и апетит.
• Кълновете от люцерна, както и кълновете от соя, могат да се добавят към ястия, приготвени в уок и в тиган, но винаги е най-добре това да става към края на пърженето. Съдържат рядко срещания в растенията витамин B₁₂, от чийто недостиг са застрашени вегетарианците. Освен това, са богати на витамини A, C и D, както и на лецитин. Подобряват паметта, имат стимулиращо действие.
• Кълновете от леща са деликатни на вкус, подходящи, както за сурова консумация в салата, така и топли. Съдържат много желязо, магнезий и витамин С. Кълновете от леща добре влияят на състоянието на зъбите.
• Кълновете от броколи са пикантни на вкус, много подходящи за сандвичи и салати. Кълновете от броколи, както броколите и другите растения от семейство кръстоцветни, съдържат сулфорафан – субстанция, предотвратяваща появата на рак, а в някои случаи спира развитието на раковите клетки. От съществено значение е това, че кълновете съдържат до 20 пъти повече сулфорафан от възрастното растение.
• Кълновете от боб Mungo са леко хрупкави, широко разпространени в ястията от азиатската кухня, както топли, така и студени. Боб Mungo, както и другите бобови растения са недооценен източник на белтъчини. Благодарение на наличието на ензимите, необходими в процеса на кълняемостта, тези белтъчини са лесно усвоими, а самите кълнове са значително по-лесно смилаеми от боба. Кълновете от боб Mungo понижават нивото на лошия холестерол.