В италианската кухня - типичната кухня от региона на Средиземно море, определено доминират зеленчуците, а техният цар е домата. В италианската кухня се използва под всякаква форма. Ще срещнете домата както цял, така и под формата на пюре или паста. Доматите в италианската кухня са във следните форми: пушени, на скара, а също така и мариновани или сушени.

Зеленчуци по италиански  - В италианската кухня приготвянето на зеленчуци се извършва без използване на вода и брашно. Готвят се на пара и за кратко – приема се, че могат да бъдат леко твърди. Освен това единствената приемлива подправка е солта. Като заместител на другите подправки, италианците добавят прясна зеленина, трюфели или пармезан.

Във венецианската кухня са популярни рибите и морските дарове. При някои ястия като напр. pesce in saor, се усеща осезаемото влияние от арабската кухня, характеризираща се с комбинирането на сладък и кисел вкус. Колкото по-далеч от морето, толкова повече месо – особено дивеч и птиче (но не само). Към най-известните ястия принадлежат дивата патица с билков-аншоа сос, а също така и произлизащата от Австрия (Венеция е била под нейно господство след Виенския конгрес) телешки черен дроб по венециански сервиран с полента. Други венециански местни специалитети са тънки парчета сурово телешко филе, поръсено с марината от майонеза, лимонов сок, сос Worcester, мляко, сол и бял пипер. В региона по-голяма популярност от макароните има risotto (ризото). Ако е приготвено с мастило от сепия, носи името risotto nero (ризото неро). Важна роля също така играе polenta (полента) – някога са я консумирали на закуска, обяд и вечеря. Венеция

Република Венеция е била истинска сила на средновековния свят и е била динамичен търговски център. Затова още тогава в кулинарните рецепти са се появили екзотичните, тогава ориенталски подправки: джинджифил, шафран, кимион, канела и индийско орехче. Чак в периода на наполеоновите войни са били замествани с билки.

Венеция е известна с отглеждането на зеленчуци

Към особено ценените принадлежи червената салата radicchio от Тревисо, а също така и бели аспержи от Басано дел Грапа. Популярни са също така ястията от тиква, а също така и от бобови култури, например pasta e Fabioli т.е. макарони с фасул или венецианска супа от червен боб.

Милано

е столицата на Ломбардия – един много богат регион на северна Италия. Въпреки, че вече не е селскостопански терен Ломбардия продължава да е известна с невероятния си ориз. Отглеждан е там от XV век – по време на Сарацините се е появил най-напред в Испания, от където арагонския владетел го докарал в Ломбардия.

Традиционното ястие е risotto alla milanese, т.е ризото по милански сервирано с шафран. Известни са също така макаронените изделия, между които пелмените ravioli и agnolotti с плънка от тиква. Към деликатесите се зачисляват и местните ястия приготвени във вино, различни видове салами и жабешки бутчета. На края вместо сладък десерт, често се сервират сирена, между които са gorgonzola, mascarpone и grana padano. Това не означава, че Ломбардия не е известна с вкусните си десерти например тирамису, което се приготвя точно със сирене маскарпоне. Гордостта на региона са сладкишите като panettone - козунак и colomba pasquale – козунак, изпечен във формата на гълъб. От Ломбардия произлизат известните ликьори Amaretto и Campari.

Първата готварска книга В ренесансовата епоха тук е била написана първата в Италия готварска книга. Това не е било само сбор на рецепти, но също така и истински компедиум от знания за хранителните стойности, композицията на храните, подправянето, хигиената, а даже и етични аспекти свързани с храненето.  

Risotto

Най-известното ястие от кухнята на северна Италия. Основната съставка на risotto е ориза. Изисква съответното приготвяне, за да получи правилната консистенция. Зрънцата на ориза трябва да останат стегнати и да не се слепват. Трябва да ги свърже сметановият сос, който се получава по време на бавното варене на ориза в бульона. Ризотото, естествено не е само ориз – много важна роля играят и зеленчуците. Особено силно се отличават: броколи, чушка, нахут, целина, праз, моркови, лук,карфиол. Останалите съставки на ризотото в голяма степен зависят от фантазията на готвача. Трябва също да се спомене, че не може еднозначно да се определи броят начини за приготвяне на ризото. А това се е получило в резултат на това, че всяка домакиня в северна Италия има собствена рецепта за ризото.