Зеленият „градински” грах, консумиран незрял и пресен, е бил иновативен лукс в ранна модерна Европа (в периода от края на 15-ти век до края 18- ти век). В Англия разликата между "полски грах " и "градински грах" датира от началото на 17-ти век. Захарният грах, който французите скоро нарекли mange-tout, тъй като той се консумирал с цели шушулки, е внесен във Франция от зеленчуковите градини на Холандия по времето на Анри IV, в края на 16-ти век, чрез френския посланик. Зеленият грах е донесен от Генуа в двора на Луи XIV във Франция през януари 1660 г. като голямо събитие. Кошница с грах е представена на краля; малки ястия с грах били представени на краля и кралицата. Създаден веднага и отглеждан за ранно зреене, затоплян с тор и защитаван под стъкло, той все пак бил луксозен деликатес.
Съвременният белен грах с махнатата си мъчносмилаема кожа, е популяризиран в края на 19-ти век.