По света има около 400 вида боб. Те се различават по размер и цвят, от бял (cannellino, Бостън), през бежов с тъмни петна (шарен ), зелен (flageolet), до розово и черно (най-популярен в Латинска Америка). Всички те съдържат много растителен протеин, обаче се различават по състав на минералните елементи и енергийната стойност. Прясно обелените зърна боб са богат източник на витамини от група В, С и D. Освен това, зърната съдържат много калий, калций и фосфор. При някои видове също така ще намерите желязо, фолиева киселина (мунг, Пинто, черен), селен (черен) и цинк (червен и черен боб).

Ценен източник на протеини

Бобеният протеин съдържа големи количества от лизин, аминокиселина, нужна на човешкото тяло за производството на карнитин, който укрепва сърцето, предотвратява исхемична болест и инфаркт на миокарда. В допълнение, бобовите протеини помагат за поддържане на киселинно-алкалния баланс на организма, особено когато в ежедневната ни диета присъстват киселинни храни като месо, риба, яйца и зърнени продукти. Бобът също така намалява секрецията на стомашна киселина. Поради това е ценен за хората, страдащи от хиперацидитет и киселини. Белтъчините в бобовите семена също се препоръчват за профилактика при остеопороза.

Фасул, богат на лецитин

Лецитинът, който се съдържа в бобовите семена се нарежда сред съставните мазнини и има благоприятен ефект върху мозъка и нервната тъкан, повишава нашата концентрация и памет. Лецитинът също увеличава активността на тимусната жлеза - ендокринна жлеза, която регулира клетъчно-медиирания имунитет. Ето защо лецитинът е необходим, за да се намалят токсините в човешкото тяло. Той също така помага за транспортиране на мазнините в артериите и играе важна роля в понижаване нивата на холестерола в кръвта. Това намалява риска от атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания, като изключително "популярната" хипертония.