• nutrients

Зелен фасул (Зелен Боб)

Полезно

Разновидностите на зеления боб – зелена и жълта – са много близко родствени. Имат доста подобен вкус и съдържание на хранителни съставки.

Зелен боб в шушулка на бял фон

100 г зелен боб- 24 kcal

Съдържа фолиева киселина, минерали, баластни вещества, цинк, калий, провитамин A, витамин C, E.

Зелен фасул – състав

Зеленият боб е вкусен, чудесен във всякакви ястия,истинско удоволствие за вегетарианците, защото съдържа всички нужни полезни за тялото хранителни елементи. Те са зелени и още неузрели шушулки към общото семейство Fabaceae или така наречения научно зелен фасул.

В общи линии тези зелени шушулки и начина, по-който растат им дават още името “храстов боб”, защото стоят изправени без подкрепа. Има много разновидности на тези още неузрели бобени шушулки. Това са боб под формата на мида, пинто или пъстър боб, бял боб, червен или кидни боб, черен боб, розов боб или жълто-восъчен боб. Всички тези видове може да намерите на близкия пазар до вас!

Бъди красива

Той съдържа значителни количества витамин С, провитамин А, витамини от групата В, витамин Е, фолиева киселина, минерали и баластни вещества.
Съдържащите се в него витамини C, A, Eи цинк ефикасно се борят срещу свободните радикали и осигуряват на кожата здраве и младост.
Видове зелен фасул

Здравословни плюсове – зелен фасул

  1. Пресният зелен фасул има ниско съдържание на калории (31ккал на 100грама), без наситени мазнини, голямо количество от витамини, минерали и производни растителни микроелементи.
  2. Зеленият фасул е богат на хранителни фибри ( 9% на 100гр), които действат като силно разслабително. Това от своя страна помага за защита на вътрешните органи. Благодарение на тези фибри се намалява и нивото на холестерола в кръвта.
  3. Зелен фасул – този зеленчук съдържа учудващо голямо количиство от Витамин А и много от полезните антиоксиданти като лутеин, зеаксантин и бета-каротин. Тези антиоксиданти помагат на тялото да се пребори със свободните радикали и болести при хора в напреднала възраст.
  4. Зеленият боб също така съдържа зеаксантин, важен антиоксидант-каротеноид , който подпомага здравословното функциониране на зрителния апарат.
  5. Зеленият фасул е голям “резервоар” на фолиева киселина . 100 гр. съдържат 9% фолиева киселина. Витамин B-12 и фолиевата киселина предопределят делението на клетките и синтеза на ДНК. Много често използван по време на бременност за предотвратяване на различни дефекти на плода.
  6. Зелените шушулки на зеления фасул съдържат големи количества Витамин B6(пиридоксин), тиамин (витамин B-1) и витамин C. Усвояването на храни богати на витамин C се противопоставя на инфекциозните болести и свободните радикали.
  7. Желязо, Калций, магнезий, манган и калий благоприятстват функционирането на метаболизма, а те се намират в много добри количества в зеления фасул. Калият е важен елемент, който контролира сърдечния ритъм и кръвното налягане.

Млад и деликатен

Отначало за ядене са се използвали само семената на този зеленчук. Първи започнали да се наслаждават на младите шушулки боб италианците (XVII век). Те късали боба съвсем млад и всеки ден проверявали в градината дали не е узрял прекалено много. С времето градинарите създали сорт с деликатна шушулка, т.нар. френски фасул (French Beans).

Маслен боб

Жълтата разновидност на зеления боб е наричана от французите маслена, най-вероятно заради цвета й и заради това, че се топи в устата.

За идеална фигура
Зеленият боб в двете си разновидности – жълта и зелена – се отглежда заради ядивните си млади шушулки.
Той представлява важен елемент в диетичната кухня. По-малко богат е на белтъчини от останалите видове фасул, но съдържа повече витамини.
Благодарение на по-малкото съдържание на баластни вещества отколкото в сухия боб той е по-ниско калоричен и лесно смилаем. Ако ядем зелен боб, нашата фигура ще заприлича на него.

История на Зеления Фасул

Най-старите находки на боб са намерени в Пещерата Гутареро в Перу от около 6000 г. преди Христа. Находките са семена на зелен фасул. Семената са от основния ни познат вид зелен фасул, не са от разновидностите които познаваме в днешно време.

По време на колумбовите пътешествия, култивирането на градински боб се разпространява бързо в Северна и Южна Америка, а в последствие и по надалеч.

Много от ранните европейски автори наблягат значението на Зеления фасул като основна част в прехраната на индианците. В испански исторически източници Фасулът също е основен в менюто на Инките – храна на по-ниските класи е обикновенния фасул, а по-високите класи предпочитали лунен фасул (Phaseolus lunatus). В Европа зеления фасул идва през 16 век .
, , , ,